Всеки ден….
Всеки ден минавам по един и същи път- и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки, и офиси помещения отразяват като редки видения минаващите все по-малко хора, отиващи към булеварда-там е спирката на автобусите…
Познаваме се. Дори си казваме едно „Добро утро!” И даже изрусената дама, която винаги излиза насреща ми от лявата пресечна уличка между блоковете, започна да сваля от ухо телефона си за да поздрави.
И кризата си има малките хубави неща…
Останаха няколко квартални магазинчета. Останалите ги отвя американския вятър и както е тръгнало-ще останем и без тях. Ще отиде на майната си всичко онова, което се нарича удоволствие от пазаруване. Сещам се сега- баба ми Велика, като идеше до магазина за един хляб макар, научаваше де що се е случило по махалата. Нали така?
Хубаво е, когато можеш да размениш една –две думи, нали? Общуване се нарича… Истинско при това.
Днес се прибирам с болки…Десният крак едва стъпва по разкривените плочи на тротоара. Така се случи- кой го е искал?! ” Само да не съм скъсал нещо!”- си викам и зор- не зор, мъкна една голяма бутилка изворна вода… Ако не бяхме спрели до параклиса, нямаше да се налага да бутам „Нисан-а”… Куцам и си нареждам наум. Но…От друга страна пък-водата от извора е толкова студена и приятна за пиене! Направо- жива вода! Заслужава си дори и болката от схванатия мускул (Това ще да е! Болиии! ).
- Здравейте! Какво е станало? Аз съм лекар и мога…
Сутрешната дама с телефона.Изникнала е пред мен, докато съм гледал кривите плочи-цяло препятствие в случая. Бяла къса пола с цепка отстрани…Бяла блузка, сребърно кръстче между…
Разбирате, че вдигам поглед много полека нагоре. Събирам спокойствие за да кажа:
-Кракът ми ли? Ами… Нищо! Малко такова… Втвърдил се е ей-тука!-показвам зад коляното- Но, ще ми мине! То, понякога се случва…
-Разбирам! Но, защо така? От напрежение?
Интонацията е възходяща…И защото усещам накъде отива, казвам:
-От гледката е… От гледката! То…Човек не знае точно къде ще го стегне! Нали така?
А болката?
Забравих, че ме боли… От живата вода, навярно?!
Б.Калинов
20.06.2012г.
Пловдив
Художник: Хенрик Мозес