От стария сандък... Раздумки

Борис Калинов
                - Ела, седни тука Василе! Разкажи за оня случай с кучето на Веско!
Случаят за който става дума е страшно познат на всички настанили се на трапезата, но посрещаме с удоволствие поканата. Пламен, който прави това за не знам кой си път, е също обзет от онова радостно предчувствие,с което всеки малчуган тръгва към въртележката...Какво би бил светът без точно тия  почерпки и раздумки? Едно сиво, много сиво място!
Поканеният разказвач, естествено започва да се цигани, но всичко това е като предварителен сценарий- просто чака още някой да му подрече...Знае си добре цената, не че няма да му сипем една ракийка -за разкваска на гърлото.Вече вкусил и примляскал, при което и мустакът му се усмихва, Васил започва:
- Поминалата година, помните ли ония зайци, дето ги готви бай Гьорги по ловджийски.. ...И дето не ми оставихте  въобще да ги опитам.. -Добавя Пламен, за да подчертае, че много добре помни случая ... Ти разказвай! Давай!
-Та , думата беше за кучето...Васил чак притваря очи сякаш по-ясно да си спомни- то си беше чистокръвно гонче. Гонче  ви казвам ,ама да дрънка! Пусни го на лов и си гледай сеира. Другите кучета се мотаят насам-натам, а то някак си съсредоточено, отговорно...Гледа те  в очите, сякаш ти вика: Гледай мен! Аз съм професионалист! Просто нямаше ловджия в околията, дето да не завижда на Веско заради това животинче...Въртяха се какви ли не мераклии да го купят, да искат потомство...И дори опити за  кражба!  Е, хора всякакви...Тук Васил прави кратка пауза, за да цуцне от ракийката  и да бодне от салатата. 
- С една дума- ценна стока... Само да не беше един кют, за който разбрах след лова на въпросните зайци...
Тъкмо ги одрахме на двора у Вескови под асмата и  той се загледа някъде зад мене . Загледа се е много слабо казано, защото зъркелите му щяха да изхвръкнат!   Ножът падна от ръцете му и сякаш с подкосени нозе тръгна към зейналата врата на избата. От това, което можах да разбера от гърлените звуци  бе: „Мамка ти и звер …”
Скочих и аз след него и що да видя: Кучето му- този несравним ловец, си играе с канелката от буре и шляпа ли…шляпа с лапи във виното по пода на избата!
Върна се назад Веско и взе мълчаливо пушката си. Едвам го удържах да не направи на решето всичко що е долу…
В следващия момент   Васил допива последната глътка ракийка от чашата си.
Професионалист!   
Б.Калинов
2009г.
Пловдив