Вече откачих буксира. „Антонов” замина с ръмженето си в обратна посока, като не забрави да поздрави с традиционното за лек полет помахване.
Сега вече настъпва часът на най-красивата –Висока Тишина,нарушавана само от онзи голям немирник-Вятъра, който в случая е приятел…Колкото повече се гали по крилете , толкова повече помага за да мога да правя каквото си искам с мълчаливата птица, в чиято тясна кабина съм се напъхал.
Нека си кръстосва Ефира колкото си иска! Знам коя е любимата му посока и завъртам носа насреща му…Ето го!
Сега…Крилете на безмоторника, дето сега са и мои, се напрягат сякаш от възбуда в този момент …”Привет!!! Ние сме отново с теб!!!’’-Шепнат на Вятъра, а той просъсква от удоволствие…Знае, проклетникът, че предстои игра на гоненица…Нали му е любима!
Лек натиск с крака и следва вираж в дясно, а после отново с вдигнат нос нагоре за десерта на играта…Пълно завъртане ….Тонооооо!
Ухааа!!!
Сега следващата щура игра… Всичко, което може тази
наистина великолепна машина.
Трябва да се връщам обратно. Сега е време да погледна надолу…Там е полето край града, реката…
И Родопа, която е като на един хвърлей разстояние! Някак без да искам, натискам отново в дясно и вдигам носа…Ей-така –за да я видя!
Не е редно, но по дяволите всички инструкции!!!
Б.Калинов
16.12.2011г
Пловдив
Художник: Б.Калинов „ Утро над Родопа”-комп. рисунка.