В златни листи
дъждовно плаче Есента,
Защото си отива нещо старо…
Старо вино,
както казва песента,
прилича на Любов…
Любов на заем.
На заем…
Твоята любов.
Не моля и не искам да я имам!
Просто знам, че…Даваш я така,
а искаш двойно повече
да взимаш.
Повече от няколко
Души…
Лица, потънали във
Мрака.
С цялото си същество
Усещам при това…
Добро от тука…
Не очаквай!
Б.Калинов
Пловдив
04.11.2011г.
Комп. рисунка: Б. Калинов