От влажната мъгла
поели,
тъмнеят
в тежестта си
керемидените покриви
в студени утрини
намръщени…
Недосънували
Слънцето
в съня си…
От вятърните пориви
прегръщани.
***
Рисува
с капчици от дъжд
Вятърът,
разбил тъгата си
в прозорците ми-
плаче по стъклата.
Но, не остават дълго те-
нали надолу все тече
Водата…
***
Разпалиха лулите си
отново
престарелите комини,
настръхнали
от утринния студ…
Вятърът
с калпаците им
заиграва…
Един е той, а те мнозина…
Но, нали е малко луд?!
Б.Калинов
22.10. 2011г.
Пловдив
Художник: Зелик Виктор