–Я, па баш на тоя урок не сам бил…Тоя ден сигурно не сам бил в училишче!
Получих отговора на бански диалект..
Тъкмо преди две минути един мъж отвори портата към двора и изрече нещо като:
„Кески ил’я?” или нещо подобно, което на мен ми прозвуча някак като „френско”. От този език не разбирам и бъкел, но мелодиката му ми е позната…Нали съм слухар-музикант!
Това, дето го рече човекът бе адресирано най-вече към кучката на име Бафи- порода „улична подобрена” , леко проскубана вярна пазителка на двора, задъхала се от лай по непознатия…
А той както се бе появил, така и изчезна зад портата.
Виждам, че Бафи не спря да лае, въпреки, че намали значително темпото.
Значи, французинът е още тука…
- Абе ти нали си учил френски? Защо не рече нищо на човека? Може да искаше да пита нещо…
Рекох на баджанака, а той, както си е свикнал,ми лепна горния отговор…И добави:
– Ти па, отде си сигурен…
Но в същия момент портата се отвори наново и заедно със същия мъж се показа и една жена, която ни се усмихна и рече:
– Бонжур!
-Бонжур!!! –В единогласие отговаряме двамата с баджанака, като добавям и едно:
-Коман сава? (Това просто защото се сетих!)
Дотолкова знам, джанъм!
–Видя ли бе?! –Викам му, а той някак спокойно си върти лъжичката в чашата с черното кафе, приготвено „на джезве”.
По турски.
Б.Калинов
07.09.2011г.
Пловдив
Фотография: Б. Калинов-"Банско"