Поглеждам отново крадешком…Прекрасен е!
Говоря за нейния профил, на промеждутъци осветлен от огъня. Напомня за…Не! Направо си прилича на кошута напрегнала всичките си сетива…Но външно- виждам, не дава изобщо да се разбере. Владее се!Чудесно при това!
– Спри да ме рисуваш! Нали сме на пикник?! И снимките са забранени!
Прошепната забрана.
Това за снимките е заради ловните ми дрехи, които облече…
Нали разбирате? Това, което носеше в чантата…Може ли в планината с един тъничък анцунг?
Не пожела да вземе дадените от момичетата дрехи и
сега прилича на Гаврош или на някое от братчетата му. Само ловджийския нож на широкия колан и’ придава леко харамийски вид…Прибавете към това и едни стари маратонки (намират се такива из багажниците) и картинката е горе-долу изяснена.
Не се наложи да я представям, така, че всичките ми предварително премислени слова отпаднаха.
Изскочи от колата и успя преди всички да каже;
-Здравейте! Радвам се, че най-после се виждам с вас!
Все едно, че цял живот е чакала точно тази среща и то в точно тази гора!
Представям компанията – както си му е редът…
Жените я разцелуваха, а мъжете… Те подават ръка, а погледите- към мен. Да! Познавам тези неща! Говорят следното:
- Не е редно ние да не знаем!
- Да беше предупредил поне…
– Браво бе! И това ми било приятел?!
– Не бива чак такива изненади!
-И чак сега научавам?! Нали уж съм ти дясната ръка?
И само последният говорещ поглед каза на глас:
– Можеше поне да се обръснем…
Отговорих уж на шега:
-Що се не обръснахте за жените си, бре дружина?! Ами сега се сетихте? Така ли…
В същия миг екна гората от смехът на момичетата, а най звънък ми се счу… Нейният. Да!
Следва продължение…
Б.Калинов
21.08.2011г.
Пловдив
Фото: Б.Калинов