Тази минатюра е пряко свързана с предишния ми стих-"Следа".
Б.
-Моля се на Великият Нгаи да ми прости за това, че отнех твоята Ну, дете на Руа! Твоята силна Кхе ще изпием примесена с мляко в нашето енканги за Големия Празник на Дъжда. Позволи ми да почета вечния ти живот при Великият Нгаи-под Дървото му!
Ловецът извади стрелата от шията на животното и отпи от бликащата струя …После метна на раменете си убитата антилопа.Красивата и’ глава легна на гърдите му, загърнати с ярко червена наметка със сини ленти. По горещия пясък до пресушената от слънцето река останаха само следи от пръстите на бързите му нозе…
А също и няколко капчици светла кръв.
Б.Калинов
26.05.2001г
Пловдив
Фото из Интернета