Разказ на Мария.
Един файтон спря пред кафето на Роже и от него изскочи човек в кафяво наметало, но толкова бързо, че не можах да го разгледам изобщо…
Веднага се запътих натам, защото предчувствах, че нещо става…Не случайна е тази бързина, а пък и не познах по фигурата на господина да е някой от постоянните посетители на кафенето. При влизането ми вътре, видях същия господин да разговаря оживено с Роже и пребледнял като платно младеж, в който едва разпознах нашият Никола. Милият! Направо се е поболял, види се!
Когато се приближих, господинът тъкмо казваше:
-Драги ми приятели, колкото и странно да звучи… Видя ме и замълча, но Роже му направи недвусмислен жест да продължи- Колкото и странно да звучи,господин професорът каза и то съвсем недвусмислено, че въпросната записка е ни повече, ни по-малко рецепта от различни целебни растения, която…Която би могла да повлияе за преодоляване на тежки болестни състояния след травми…
Последваха цяла поредица от латински думи….Но, аз разбрах това, което ми трябваше!
Значи сега, в този момент, в лабораторията на Медицинския Университет се работи по тази рецепта от лековити природни растения и тя, рецептата, може да помогне на Демиен!
И всичко това Никола е записал след или по време на съня си снощи…Е това не е толкова важно! По важното е, че се дава една нова надежда за бедната ми приятелка!
Представяте ли си?
Все още замаяна от тази новина, пристигнах у нашите.Дори не помня как…Май взех един файтон на близкото кръстовище до кафето на Роже.
-Какво има, детето ми? –Видът ми явно е не е бил съвсем…
А и майките, нали знаете, винаги усещат настроенията на децата си…Така е било и сега е така!
A пък аз -вече успокоена вече от уюта у дома (или пък попремина еуфорията ми), успях що-годе подредено да разкажа за днешните събития и как всичко е дошло от любовта на Никола към Демиен.
Татко- той рядко говори много, но този път взе думата:
–Мария! Дъще! Ако този младеж- Никола, е видял всичко това в съня си, то означава само едно- Той е Присъденият!
Той е Ангелът– спасител на нашата Дамяна, на това прекрасно създание….
Баща ми е човек с особен и твърд характер. И аз най-добре си знам, колко рядко ще покаже, че е развълнуван от нещо. Докато говореше сега, ръцете му превъртаха незапалена цигара(мама му е определила брой), което си е признак на висока степен на вълнение…
Мисля, че не случайно татко назова истинското име на Демиен – И ние-той погледна мама- много бихме искали да ни запознаеш с него , с този млад човек! А сега ни разкажи как се започна тази тяхна любов…Нали знаеш всичко? Нали?
Много сме любопитни с майка ти….Искам да кажа, че за нас това е много важно. Всичко, каквото ни разказваш, предизвиква - погледна пак многозначително мама-предизвиква спомени от нашата родна Странджа…Нали сме ти разказвали? Затова те моля –покани от наше име Никола у дома на обяд или пък вечеря…Да! Тогава ще поканим и родителите на Демиен, разбира се! Е, ще научиш може би и нещо повече тогава за нашата земя и рода ни…
Все по-загадъчно ми е?!
Отивам да уредя срещата и…
Б.Калинов
04.03.2011г.
Пловдив
Художник: Haixia Liu /Китай/