С поглед вземам
твоята ръка,
преди да я погаля
с уморени длани.
В очите блясва
мъничка сълза.
Пътища изминати...
Пътеките мечтани!
Там слънцето
в зениците наднича
и смях лудува
по зелените поляни...
Не! Изобщо не сънувам...
Ти пак си същото
момиче!
Б.Калинов 13.05.2010г.
Пловдив
Мой перевод:
Как сон...
Взглядом поднимаю
я твою руку
прежде, чем обнять
ее усталыми ладонями
Крошечная на глазах
блестит слеза.
Дороги прошедшие!
Тропинки мечтания!
Там солнце заглянуло
на зеницах
и смех шалует
на лугах зеленых ...
Нет! Ето мне не снится...
Ты все еще ее же
та девчонка!
Б.