Стига да се движи машината...Нищо друго не е важно!
Притесненията са си притеснения,но това е...Не съм суеверен,но ще запаля по-голяма свещ в църква в неделя. Ако се измъкна сега!
Само да не вземе пак да скъса някой ремък! С тоя товар и по средата на реката...Дан успя най-после да измъкне с два пръста цигара от пакета. Запали и вдиша дима, като новобранец пушач- на пресекулки-Само да се добера до брега -помисли-Отсреща е по-ниско и се катери леко. Леко ,ама ако си без товар!Не като сега.
-Дай,приятел! Давай!Още мъъничко! Както винаги, когато види зор, Дан си говори с пикапа...Просто нямаше време да разтоварва.Тъкмо бе превързал здраво дървения материал като чу по радиото съобщението за опасност от наводнение. До вчера приказваха, че дигата е здрава-кмета и всички шибани общинари-и даже рекоха по същатата тая радиостанция,че нивото н реката спада. Дъждът бе спрял още преди два дни и затова всички бяха се отпуснали, но...Сега с всички сили бърза да премине оттатък, дето е къщата, там е Фани с децата. Докато се качат, режа въжетата на товара и после е лесно.Колкото се може по-бързо назад- към високия бряг,нататък е и хълма...Там е безопасно!
Докато се въртяха тия мислени планове, пикапът с глухо ръмжене захапа наклона на брода. Моторът се напрегна да изскочи от капака,просто си личи, че осъзнава какво се иска сега. Вкопчи се с предницата в пясъка и излезе наполовина от реката. Тя ае опита,вече понабрала вода и сила да го завърти, но Дан вече бе готов за това. Още един тласък на втора...и стигна до твърда почва.
Изскочи от кабината и с топора сряза въжетата на товара.
А сега -газ до дупка встрани от пътя -по канавката! За да не падат гредите по пътя...Ще му трябва да е чисто по обратния път към хълма!
Б. Калинов.06.01.2010г.
Пловдив.