Толкова старинни къщи има само в най-живописните села в Родопа, дето са останали по десетина -двадесет възрастни хорица, живеещи само с едната планинска упоритост,свойствена на родопчани. По тясната асфалтова змия на шосето, оронена и избушена като всичките ни пътища, по това време на годината може да минава само един „Зил“ -триоска. От него са единствените коловози в снега ежеседмично доиздълбавани заради продуктите в единственния магазин и хляба най-вече, предварително записан по списък. Долу- в дерето, сега скована в ледена примка, се промъква рекичката, за чието име се водят едни от най-горещите дебати в селската кръчма. Тя- кръчмата, има основно и главно значение-клуб, зала за събрания, събирания и всичко за което се досещате. От другата страна е училището, отдавна останало без ученици. Двукатен спомен за едни по-олюдени времена, дето никога няма да се върнат. Бездиханна в заскрежения двор е и черквицата, строена от прадядовци по турско. Високата звънарница- една красива кула от дялан камък, все още гордо гледа над всички къщи. Звънът на камбаната все по-рядко звучи на празник...
Ако застанеш отсреща- на баира, единствено по дима от комините ще разбереш, че има живи хора в селото. Иначе всичко е замряло...Като на картичка! Или може да забележиш черната фигурка на някоя баба, отиваща да сложи наръч сено на козичката в дама.
И това е всичко.
Казваш си-няма живот тука!
Да, ама не!
Трябва да слезеш от баира, да минеш по моста и да се изкачиш до площада. То е едно заплочено място с неописваща се форма, затворено между училището, черквата, кръчмата и още една по-подновена къща, дето през едно строшено стъкло на втория кат се подава националният символ- трикольора. Поизбелял, ама горд накак...
Кметство е това! Институция! Верно,че истински кмет няма- само кметски наместник,ама пак си е важна клечка...
Преди години повече хора живееха тука и по-оживено място бе площадът.Движение имаше до кметството и пощата, разположени в една и съща сграда. Там имаше само телефон дето да могат да се обадят до децата в града, писмо да се изпрати до близки...После до магазина, до кръчмата...
Сега с тия жисиеми(мобилни телефони), пощата западна, та пенсиите се получават при кмета. Вестници, писма -също. И който ден се пада за пенсии-тогава кръмицата се радва с хора. Ден-два и...Отново редовните посетители, дето се броят на една ръка.Съберат се 5-6 души, поиграят на карти, кажат си по някоя лакърдия докато надвечер стане време да се нахрани стоката-кой кравата, кой козите.
После -новините по телевизията и толкоз.
Следва утро в същата бяла приказка...
Б.Калинов.03.01.2010г.
Пловдив