Ха! Какъв е тоя дребосък,бай Сребрьо? Мекият баритонов тембър стресна малкия и дори го накара да присвие вратлето си,
но стисна още по-здраво избраните с много сричане книжки. Толкова време да ги избира и сега някой да му пречи ...Погледна с едно око към вратата на библиотеката – далече да му се не види! Ами...какво пък! Ако трябва...
Всичката тая неразбория в малката главица не остана скрита за стария библиотекар. Много такива малчугани бяха минали от тука и не без негова помощ хора бяха станали...И даскалът, дето сега пита с ококорени очи. Та нали и той беше същия! Като направи безмълвен знак на учителя да си трае, бай Сребрьо се наведе и тихо попита:
-Избра ли си книжки, моето момче? Хайде сега да ги запишем, че трябва после да си ги върнеш , за да ги четат и други...Можеш ли вече да пишеш, или да ти помогна, като предния път? Дай на мен, че да стане по-бързо... Окончателно разбрал, че не се налага да се бори за книжките си, дребосъкът ги остави на омастиленото бюро. Застана отстрани до подредените зелени картони и с поглед благодари на стария си познайник. Стотици пъти се бе случвало на библиотекаря да вижда точно този израз в детските очи и все му беше мило...
-Карай по-кротко, даскале, че да не стане...Усмихнато не се доизказа бай Сребрьо. - Има време. Ще стигне и тоя дребосък до тебе. Догодина. А дотогава -ехей!
Малкият не разбра точно какво означава това- ехей, но вече знаеше твърдо, че в библиотеката има не само интересни книжки...
Б.Калинов.18Юни 2009г.
Portrait of a Boy with a Book.Perronneau Jean-Baptiste.