на ладони.. до атома

Милла Мел
На длан и до атом
автор: Mila

текст на болгарском:

Приготвих си шепите да те събирам,
на капка по капка мълчана вода,
на стъпка по стъпка -
бяла магия,
на залък по залък,
троха по троха.
Намигат ми вечери по самодивски,
под сенки от кичур -
изящен прибой,
в засрамени клепки -
усмихнати мисли,
накълцаха ситно хиляда "защо"...
Препускат ми пръстите по парадигми,
превива се кожата,
че я боли,
по дланите пърхат учудени стигми...
(Защо съм такъв идиот, упорит?)
Събирам те в шепи,
без много да мисля,
за всичките Еви закусвали с теб,
на дума по дума -
сини маниста,
на глътка по глътка -
горчиво кафе.
И хапе ръцете ми вряла мъглата,
и хълца под ноктите напречен срез...
Защото те искам,
на длан и до атом,
от вчера за утре,
от утре за днес.

На ладони.. до атома

Подставила ладони тебя собрать,
капельку по капельке молчаная вода,
шаг за шагом –
белая магия,
кусок за кусочком,
крошка за крошкой.
Подмигивают чародейки вечера,
под тенями прядей –
изящный прибой,
в застенчивых ресницах –
улыбаются мысли,
порезав мелко тысячи „за что?”...
Пальцы мчатся по парадигмам,
кожа сгибается
.. больно,
на ладонях порхают удивленные клейма
(Почему я такой идиот, упрямый?)
Собираю тебя в ладонях,
не думая,
за всех Ев побывших с тобой,
слово к слову –
синие маниста,
глоток за глотком –
горький кофе.
И кусает ладони кипучая мгла,
и всхлипывает под ноктями поперечный срез...
Да, потому что я хочу тебя
на ладони и до атома,
со вчера на завтра,
от завтра.. на сегодня.

* совпадение в именах с автором произведения на болг. языке является случайным